Technology

Машини за почистване, калибриране и обеззаразяване на семена

Всяко културно  растение се нуждае от определен начин на отглеждане. В частност в земеделската практика това се нарича технология на отглеждане на съответната култура. Иначе казано технологията представлява последователно прилагане на агротехнически, химически и растително-защитни мероприятия към съответната земеделска култура, като крайната цел  е получаване на по-високи резултати – напр. добив, качество на продукцията, по-високо съдържание на белтъчини, масло и т. н.

Едни от най-разпространените културни видове растения са от групата на зърнено-житните  – пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, сорго и др. За всички тези култури земеделските институти  и лаборатории с екипи от научни работници са разработили и се прилагат съвременни технологии за отглеждането им. И не само това. Създаването на нови сортове и хибриди от тези култури задължително е съпроводено от технология за тяхното отглеждане с цел постигане на най-високи резултати.

Какво представлява, какво обхваща една технология за дадена култура? Да вземем  за пример  технологията за отглеждане на една от най-разпространените култури – пшеницата. Впрочем, основните моменти в тази технология могат да се прилагат за всяка култура, съобразно спецификата  й на отглеждане.  Всеки земеделски производител може да променя в известни граници технологията за отглеждането на определена земеделска култура, съобразно особеностите на отделни микрорайони на отглеждане, предшественик, почвено плодородие, заплевеленост на полето, торене на предшественика, валежи и температури по време на отглеждане и т.н  и  т.н.

Основните моменти в технологията за отглеждане на зърнените култури се свежда до следното:

1. Избор на сорт (хибрид).
2. Почистване и обеззаразяване на семената.
3. Избор на поле (избор на предшественик).
4. Агротехнически мероприятия  и подготовка на полето за сеитба.
5. Основно торене и  подхранване по време на вегетацията на културата.
6. Сеитба и следсеитбена обработка на почвата.
7. Грижи по време на вегетацията на културата.
8. Прибиране (жътва) на културата и съхранение на продукцията.

Представена така подобна технология  изглежда много суха. Изброените по-горе моменти се изпълват със съдържание и се обогатяват с конкретни мероприятия и срокове след като вече се избере сорта (хибрида) и остава отворена докато се произвежда съответният сорт (хибрид). И още, описвайки всички мероприятия  проведени към съответният сорт и към конкретно поле  в дневник  се създава история на полето, което ще послужи като основа при отглеждането на следващи култури. Ето как може да се изпълни със съдържание технологията за отглеждане на пшеница, например.

1. Избор на сорт:

Съвременната селекция на сортове и хибриди се стреми да създаде високодобивни и с високо качество на продукцията сортове, устойчиви или толерантни на болести и неприятели, устойчиви на полягане, екологически пластични, т.е. без особени изисквания към почви, валежи и географски ширини на разпространение, устойчиви на минусови температури и сухоустойчиви. Създаването на такъв сорт „идеал” е доста трудна задача, за да не кажем невъзможна. Независимо от това,  днес сме свидетели на върхови постижения при производството на редица земеделски култури, което се дължи на прилагането на комплекс от агротехнически и растително-защитни мероприятия. Значителният  принос за тези успехи се дължи на  новосъздадените сортове и хибриди, което идва да докаже колко важна е работата по създаването на нови сортове и хибриди.

Богатото разнообразие на сортове и хибриди на пазара прави  избора на сорт (хибрид) доста трудна задача за всеки производител. Най-често се разчита на информация от дистрибуторите на сортове и хибриди и така е правилно. Но не винаги информацията се представя коректно и то по причина, че условията по отглеждане на даден сорт (хибрид) в даден район  не се анализират прецизно и задълбочено. Преценката на колеги и приятели за даден сорт (хибрид) също може да бъде подвеждаща. Географското разположение на България, пресеченият й релеф и разнообразието от почви обуславя богато разнообразие от микрорайони и микроклимати, които правят избора на сорт още по-труден. Извода от подобен  почвено-климатичен анализ, добрата информираност и наблюдения ще ви помогнат при избора и  отглеждането на нови сортове и хибриди.

Иначе казано избора на сорт или хибрид е отговорна задача и не бива да се подценява. Всеки новосъздаден сорт и хибрид се съпровожда с препоръки за неговото отглеждане. Ако тези препоръки не са ви достатъчни за избора на сорт (хибрид) може да се консултирате с автора (фирмата, научният институт, авторски колектив), създател на сорта.

2. Почистване и обеззаразяване на семената.

След като е направен изборът на сорт следват две много важни мероприятия преди сеитбата. Всички семена от даден сорт, които са предвидени за сеитба трябва да бъдат добре почистени и обеззеразени  с  фунгициди или инсектициди, а понякога и с двата препарата заедно. В  случаите когато се купуват семена от семепроизводители те обикновено са почистени и обеззаразени. По- чести са случаите, когато земеделският производител  произвежда семена за собствени нужди. Такива семена се произвеждат най-често от самоопрашващите се култури, като пшеница и ечемик. При семепроизводството на тези култури често се допускат грешки, които „замърсяват” семената –  по време на жътва, по време на съхранение в складови помещения или семената просто  не се почистват преди сеитба. В такива случаи този генетичен материал  наречен „ сорт” губи по-голяма или по-малка част от автентичноста си, което се отразява негативно на неговите възможности. Непочистените или зле почистените семена създават редица неудобства, като напр. невъзможност да се определи посевната норма, неточен анализ на кълняемост, кълняема енергия, в последствие лошо обеззаразяване на семената и не на последно място по-ниски финансови резултати.  На препоръките по  почистване и обеззаразяване на семена ще се спрем по-подробно  в следващите раздели.

3. Избор на поле (избор на предшественик).

В земеделието е възприето понятието сеитбооборот, което ще рече редуването на земеделските  култури в едно или повече полета.  Спазването на определено редуване на културите на едно или повече полета е важно условие за постигането на по-високи добиви от дадена земеделска култура. Намаляването на броя на културите през последните години силно ограничава възможността  за правилен сеитбооборот. От друга страна монокултурното отглеждане на някои култури е много рисково – напр. пшеница след пшеница, слънчоглед след слънчоглед и т.н. По тези причини избора на поле и предшественик е отговорно решение и доброто познаване на полетата може да  помогне за намаляване на евентуалните негативни последици. Всяко поле има своя история и всеки земеделски производител допълва тази история  ежегодно с нанасянето на данни в дневника за:

• Обработки на полето в предходни години
• Предшественик – каква култура, кой сорт е  бил засят в предходни години, добиви, качество на продукцията и т.н.,
• Почвен анализ на основните хранителни елементи и торене в предходните години, преценка за потенциалните възможности на полето.
• Плевелен състав в предходни години и по култури – широколистни и житни плевели.
• Степен на заразеност с почвени неприятели и патогени на полето.
• Температури и валежи през минали  години –  средногодишни, средномесечни, ежедневни, по време на вегетацията и т.н.

Нанасянето на тези данни в дневника са много важни. Точно тези данни ще послужат за анализ и оценка на сорта (хибрида), който е засят в конкретно поле, ще послужат за сравнение и съпоставяне с други сортове ( хибриди) от други полета и  в крайна сметка ще помогнат за вземането на решение да се продължи ли отглеждането му или не. Трябва да отбележим, че подобен анализ и оценка ще набележат само тенденция за разликите между два сорта или две полета, като тази тенденция може да долови само  добре подготвен специалист с дългогодишен земеделски опит.

От научна гледна точка този анализ и оценка на потенциалните възможности на даден сорт или хибрид е неточен. За да се оценят възможностите да даден сорт и неговата реакция към определени фактори – напр. ниски зимни температури , валежи, реакция към основните хранителни елементи, засушаване и т.н. в земеделските институти се извеждат полски опити по точно определена методика и  с определени цели –  напр. влияние на различните дози на  азотното торене, влияние на предшественика или обработките на полето и т.н., като опита има състезателен характер – засяват се определен набор от сортове, като най-добрия побеждава. При това тези полски опити се извеждат няколко години  в различни, най-често географски отдалечени райони, по възможност при различни почвено-климатични условия. Резултатите от тези опити се подлагат на математически анализ и едва след това се правят необходимите изводи и препоръки за отглеждането на даден сорт или хибрид.

4. Агротехнически мероприятия и подготовка на полето за сеитба

След като се направи избор на сорт и поле е логично полето да бъде подготвено (обработено) за сеитба. Богатото разнообразие от машини – трактори, комбайни и прикачен инвентар, предоставя на всеки земеделски производител възможността да подготви полетата за сеитба в отлично състояние. Две съществени различия има в подготовката на почвата за сеитба на есенни или пролетни (окопни) култури. Есенните

култури, в частност пшеница и ечемик изискват по-плитки обработки и по-твърдо легло при сеитба. Пролетните (окопните) култури изискват дълбока есенна оран с цел добро влагозапасяване, дълбоко заравяне на растителни и плевелни остатъци  включително и техните семена. Практикува се през няколко години продълбочаване на почвите отново с цел добро влагозапасяване. Добре е преди започване на обработките да се направи почвен анализ за съдържанието на основните хранителни елементи в почвата – азот, фосфор и калий. Интерпретацията на резултатите  от този анализ изисква добро познаване на състоянието и динамиката на тези елементи в почвата.  Хумусното вещество и микрофлората в почвата също влияят върху динамиката и състоянието на тези елементи  и само добре подготвен специалист може да изрази препоръки по основното торене на сорта и неговото подхранване. Прекомерното торене и подхранване не води до по-високи резултати, както разбира се и отглеждането на културата без торене. Всеки добър специалист се стреми към оптимално торене, а то е възможно само след точен  почвен анализ. По-често в практиката се прилага да го наречем „метода на субективна преценка”. При този метод се вземат данни от дневника за полето за торенето от минали години, предшественици, валежи, добиви и др. и на тази база се прави преценка за основното торене на културата и подхранване по време на вегетацията.

5. Основно торене и подхранване по време на вегетацията на културата.

И така, предсеитбената обработка и подготовка на полето при пшеницата въври в следната последователност – почвен анализ, основно торене на почвата, две или  три дисования на почвата на дълбочина 15-18 см. и сеитба.  На посевната (сеитбената) норма ще се спрем подробно по-нататък. Допълнителното торене (подхранване)  ще разгледаме в раздела „Грижи по време на вегетация”

6. Сеитба и  следсеитбена обработка на почвата

Сеитбата обхваща три важни момента от технологията за отглеждането на дадена култура. А те са сеитбена (посевна) норма, срок на сеитба и дълбочина на засяване.

Сеитбената норма обикновено се препоръчва от авторите на сорта или от самите семепроизвотители. Посевната норма за пшеницата може да варира в доста широки граници противно на традиционните препоръки 25-28 кг./дка. Как се определя посевната норма и от какво зависи тя? Прието е, че посевната норма се определя от три основни показателя при пшеницата – процент на кълняеми семена от средна проба , брой кълняеми семена на м2 и теглото на 1000 зърна. Задължително е семената да са с чистота от  95 до 100%.  Ако приемем, че на кв. метър трябва да засеем 500 кълняеми семена с 98% кълняемост, като теглото на 1000 семена е 50 гр.,след прости изчисления определяме, че посевната норма  трябва да бъде 25 кг/дка. Ако обаче, теглото на 1000 семена е 60 гр. посевната норма е 30 кг/дка. Това е общоприета формула за изчисляване на посевната норма, но е непълна. В случая трябва да сме добре информирани за склонността на сорта към образуване на равностойни продуктивни  (плододаващи) братя в масов посев. Прието е, че оптималния брой на продуктивни класове на кв. метър трябва да е 800 – 1000 бр. Ако приемем, че това е основното при определяне на посевната норма трябва да коригираме горната формула. В случаите, когато един сорт образува средно по 1,5 до 2 продуктивни братя посевната норма може  и да се запази както е в горният пример. В последните години се създадоха сортове пшеница, които имат склонност към равностойна  продуктивна братимост в масов посев  от порядъка на 3, 4 и повече братя. Препоръките за посевна норма при тези сортове е от порядъка на 15 -18 кг /дка., което освен всичко икономисва скъпи семена и финансови средства. За пролетните култури (слънчоглед и царевица) фактора братимост се изключва и нещата са по-прости. Трябва единствено да се съобразят препоръките на създателите на хибрида. Разбира се, за определянето на посевната норма при пшеницата могат да се включат и други фактори като предшественик, потенциални продуктивни възможности на полето, устойчивост на сорта към ниски температури, устойчивост към засушаване, устойчивост на полягане, предсеитбени обработки на почвата, дата на сеитба и др. Накратко казано, точното определяне на посевната норма не е за  подценяване и тя, както и останалите мероприятия в технологията по отглеждане на пшеницата влияе положителна или негативно върху финансовия резултат. По-нататък ще се спрем специално на въпроса защо и как да почистваме и  обеззаразяваме семената за посев.

Срокът за сеитба на пшеницата също е от важно значение. Прието е както от науката, така и от практиката, сеитбата на пшеницата в Северна България да се извършва от 25-09. до 30.10. Сеитбата преди и след тези дати води до известни рискове.  В  Южна България сроковете за сеитба са изтеглени назад с 15 – 20 дни.  При  по- ранната сеитба на пшеницата и по-продължителна и топла есен има вероятност от прорастване на посева. Освен това се създават условия за нанасяне на вреди на посева от болести и неприятели (житен бегач, житни мухи, полевка и др). Съществува дори и риск  за преминаване на фазата на братене на пшеницата, което силно застрашава устойчивостта на сорта към ниските зимни температури. Крайният резултат от ранната сеитба може да бъде силно разреден посев, което да наложи неговото разваляне и презасяване с друга култура. Късната сеитба също създава предпоставки за известен риск. При спадане на температурите след късна сеитба през есента се забавя покълването, растежа и развитието на пшеницата. Нежните още коренчета и листа са по-податливи на засушаване, измръзване и изтегляне. Най-често късната сеитба е предшествана от лоша обработка на полето, което допълнително влошава нещата.  Някои от земеделските производители се стремят да компенсират тези пропуски със завишаване на посевната норма, с което не съм убеден, че постигат целите си. Спазването на оптималните срокове на сеитба е най-разумният вариант. Сеитбата извън тези срокове крие непредвидим риск.

Следсеитбените обработки на полето можем да отнесем към грижи по време на вегетацията, като напр. окопаването и загърлянето на пролетните култури. Има обаче едно мероприятие наречено валиране на посева, което е желателно да бъде извършено при пшеницата. При пролетните култури това мероприятие не се препоръчва и е много рисково. Чрез валирането  се постига уплътняване на почвата около засетите семена, защита от просушаване на почвата, дружно поникване на семената, добро вкореняване на  младите растения и като следствие на това  добро презимуване на посева. Валирането може да се извърши и по време на поникване на семената, но не по-късно от начална фаза на братене на културата.

7. Грижи по време на вегетацията

Всяка култура се нуждае от грижи по време на вегетацията, в това число и пшеницата. Със  сеитбата приключва само първият етап от технологията по  отглеждането й. Грижите по време на вегетация са изключително важни и чрез тези грижи се постига реализирането на пълният потенциал на сорта. Грижите по време на вегетация се свеждат до следното:

• Ранно пролетно подхранване – Обикновено  в края на февруари или началото на м. март се извършва подхранване на пшеницата с азот. В последните години подхранването на пшеницата  се извършва еднократно с цялата доза азот, предвидена за това.  Препоръчително е пролетното подхранване на пшеницата да се раздели на две части, като част от азота  да се внесе по-късно като коригиращо подхранване. Освен  това, днес  се ползват и  т.нар. листни торове, които се комбинират с внасянето на хербициди или фунгициди. Основната цел на подхранването е да се обезпечи с достатъчно азот  младото растение по време на вегетацията и при формиране и наливане на зърното. Завишаване на общото количество на азот с основното торене и подхранване е неоправдано, особено при небалансирано торене.
• Борба с плевели, болести и неприятели  при пшеницата. Извеждането на добра растителна защита, особено срещу плевелите е много важно мероприятие. Основните конкуренти на културните растения за вода и хранителни елементи в почвата са плевелите. Колкото по-рано се унищожат, толкова по добре за посева. Извеждането на грамотна растителна защита изисква добро познаване както на плевелите, така и на хербицидите.
  В пшеничните посеви се развиват  няколко икономически важни болести – брашнеста мана, кафява, черна и жълта ръжда. Превантивните пръскания срещу тези болести оправдава финансовите разходи, но  и професионалната преценка на специалист за развитието на тези болести може да икономиса средства. В случай, че семената за посев не са били обеззаразени съществува сериозен риск за развитие на една от най-важните болести – праховита главня, но за това по-нататък.  За извеждането на борбата с неприятели по пшеницата – главно срещу житна дървеница е нужно да се ползват знанията на специалист. Намножаването й по време на восъчна зрялост и вредите, които тя нанася  на пшеницата е свързано със  силно влошаване качеството на глутена.

8. Прибиране на реколтата (жътва) и съхранение на продукцията.

Прибирането на реколтата (жътвата) е венеца в технологията на всяка култура. Това е мерилото за всеки зърнопроизводител, и не случайно първият ден от жътвата  е един от най-тачените дни в земеделието. Преди това обаче трябва да се почистят „хамбарите”. Складовите помещения за съхранение на продукцията задължително се обеззаразяват против складови неприятели. При по-продължително съхранение на продукцията се водят постоянни наблюдения на продукцията. Следи се за евентуалното развитие на складови неприятели и при необходимост отново се обгазява складовото помещение заедно с продукцията. Следи се постоянно температурата на продукцията. Евентуалното й покачване е сериозен сигнал за вземане на спешни мерки и търсене на причината за това.

В крайна сметка складираната продукция очаква своя купувач. Ако жътвата е венеца в технологията на всяка култура, най-красивото цвете в този венец е печалбата от продажбата на произведената продукция. Понякога повече, друг път по-малко, но красиво.  Добрата цена е наградата за положения труд. И така, приключва една стопанска година, след което …

Започва се с първа точка от технологията – Избор на сорт.

Както споменахме по-горе предстои да разгледаме три  много важни мероприятия в технологията по отглеждане на пшеница. А те са:

Производство на семена, почистване и  калибриране на семената и обеззаразяване на семената за посев. Нека ги разгледаме по-подробно:

Производство на семена за посев

Производството на семена (семепроизводството) е важен раздел в земеделието. Това е част от цялостния процес по създаване на нови сортове и хибриди.Основни центрове  по създаването на нови сортове и хибриди са  земеделските научно-изследователски  лаборатории и институти, ВУЗ –ове, частни компании, земеделски фирми и стопанства за сортоизпитване, сортоподдържане  и размножаване на нови сортове, на родителски линии и производство на хибридни семена.

През последните 20-30 години значителен принос по създаването на нови сортове и хибриди имат лабораториите по генно инженерство. Създадоха се генно- модифицирани сортове и хибриди със стопански ценни признаци като устойчивост на болести и неприятели, сухоустойчиви или устойчиви на определени хербициди с цел извеждане на по-успешна растителна защита. Ако обобщим –  създаването на нови сортове и хибриди е доста скъпо мероприятие и не е по силите на традиционното земеделие. Земеделските производители имат възможност да закупят и да ползват  само  крайният продукт,  наречен сорт или хибрид. И все пак, ако производството на хибридни семена, напр. от царевица или слънчоглед  е  „затруднено„  основно заради високите технологични  изисквания, то производството на семена от сортове пшеница или ечемик е въпрос на желание и възможности от всеки земеделски производител. Пшеницата и ечемика са самоопрашващи се култури, изискванията по изолацията на посева са по- ниски и производството на семена от тези култури е препоръчително за всеки земеделски производител.

Какво е важно да се знае при семепроизводството на тези култури? Технологията по отглеждането на семенен посев не се различава от технологията за съответната култура. След избора на сорт се закупуват автентични базови семена. Обикновено те са скъпи и основната цел е  да се  размножат за следващата реколтна година. При отглеждането на семепроизводен посев целта не е високия добив, а качеството на семената. Обикновено посевната норма се занижава с 10 до 20%  и всички агротехнически и растително-защитни мероприятия се извеждат прецизно. Ако целта е продажба на тези семена, трябва да се спазят всички изисквания на съответните служби, които наблюдават и контролират семепроизводството – от сеитба до пакетиране и окачествяване на семенния материал. Основната цел на тези служби е да гарантират на бъдещия купувач автентичността и качеството на семената, което пък се съпровожда с т.нар. семеконтролно свидетелство.

От биологична гледна точка всяко зърно е семе. В него е заложен зародиша на бъдещото растение и ендосперма за началното му изхранване. От стопанска гледна точка обаче, не всяко зърно е семе. За да бъде семе то трябва да има документ, който да доказва това. Аналогия с горното е че всеки шофьор е човек, но не всеки човек е шофьор. За да бъде такъв той трябва да отговаря на определени изисквания, да премине определени тестове и в крайна сметка да получи свидетелство за това, че е шофьор. Така е и със семената за посев. Закупуването на семена без семеконтролно свидетелство крие рискове. Никой няма да ви обвини в престъпление, но вероятно ще понесете финансови загуби без да разберете причината за това.

При производството на семена за собствени нужди споменатите по-горе изисквания  са занижени, което не прави производството им  по-малко отговорно. Негативите остават само са производителя.

И така, ако се спазят всички препоръки по отглеждането на семепроизводен посев идва ред на прибирането на семената (жътва). Техниката за прибиране на семената както и складовите помещения трябва да бъдат идеално почистени, съответно обеззаразени. Жътвата на семепроизводният посев се извършва в най-добрите условия за това и по възможност преди жътва на стоковата продукция.  Обикновено всички семепроизводни участъци имат т.нар. охрани. Охраните са посев от същият сорт, които   „окрайчват” семепроизводният посев. Те се прибират преди прибирането на семенния посев и зърното от тези охрани не се ползва за семена. Целта е да се предотврати всяко възможно замърсяване на семената и да се запази автентичноста на сорта. Впрочем, тази цел се преследва през цялото време – от сеитба до пакетиране на семената.  Раеколтираните семена вероятно ще се ползват няколко години и е неразумно да се замърсят още първата година. В крайна сметка това струва пари и е неоправдано да се смесват два или три сорта (понякога пшеница и ечемик) и да се надяваме на високи добиви. При първа възможност семената трябва да се почистят от примеси –  прах, леки примеси, плеви и неовършани семена, плевелни семена и съцветия, от начупени, дребни и недохранени семена.

Тук е мястото да направим разграничение между чистота на сорта и почистване на семената. Чистотата на сорта е повече генетично понятие. В  описанието на всеки  сорт са отразени неговите фенологични признаци. Това са признаци (характеристики), които го правят различен от другите сортове. Фенологичните признаци на сорта са тези,  които виждаме на полето, които можем да претеглим, да измерим, да отразим по някакъв начин в дневника за наблюдение на сорта – напр. височина на сорта, осилест или безосилест, разтояние между възлите, разположение на листата и т.н. В описанието на всеки сорт  са отразени тези признаци и при семепроизводството целта е да отстраним всички нетипични за сорта растения.  Това описание на сорта е твърде ограничено и често пъти не ни дава възможност да съпоставим два сорта, поради близостта на фенологичните им признаци. Съвременната наука разполага с генетични методи, които могат да определят и да гарантират автентичноста на всеки сорт и хибрид. В семепроизводството е важно да запазим както генетичната чистота на сорта, така и чистотата на семената  от други примеси, които отразихме по-горе. Генетичната чистота би трябвало да се гарантира със сертификат и семеконтролно свидетелство  от семепроизводителя.  Чистотата на семената(т.е. до колко добре са почистени семената от механични примеси), тяхната кълняемост, кълняема енергия, степен на заразеност с патогени и др. са отразени в семеконтролното свидетелство.

Почистването на семената е едно от  най-важните мероприятие в технологията при отглеждането на всяка земеделска култура. Не се нуждае от интерпретация поговорката „Каквото посееш – това ще пожънеш”.

И така, по-горе се опитахме да поясним  защо е нужно да се подбират подходящи сортове и хибриди, защо е нужно да се спазва технологията за тяхното отглеждане, защо е полезно да се прави семепроизводство на определени сортове. Засегнахме отчасти и въпроса защо трябва до се отделя специално внимание на почистването и съхраняването на семената.  Единствено финансовите мотиви могат да убедят всеки зърнопроизводител да се стреми към сеитба на автентични и чисти от примеси семена. Най-често такъв финансов анализ не се прави поради две причини. Едната е трудността при залагане на изходни данни и невъзможността да бъдат доказани в следващи години. Другата причина е прикриване на незнание от зърнопроизводителя. Пример : Ако в склада разполагаме с 2000 тона пшеница произведени от 3000 дка.  земеделски площи и цената на пазара падне с 20 лв. на тон загубата лесно се изчислява – 40 000,00 лв. По-трудно е да се докаже загуба от лоша технология и лоши семена. Отново пример:  Ако от тези 3000 дка. поради лоши семена и технология за отглеждане добивът спадне с 50 кг. на декар загубите вече са 150 тона зърно или около 45 000,00 лева. Но едва ли ще срещнете зърнопроизводител да направи признание, че е засял некачествени семена и добивът му е с 50 кг. на декар, (а по някога и с повече) по-нисък.

Нашите наблюдения показват, че в повечето случаи основните изисквания по семепроизводство на сортове пшеница и ечемик се спазват. Проблемите възникват при съхранението и почистването на семената. Голяма част от  зърнопроизводителите не разполагат с подходящи складови помещения, подходяща техника за почистване на семена или тази техника е амортизирана, липсват специалисти по обслужването й, пренебрегват се основни препоръки по съхранението на семената и т.н. Закупуването на нови машини за почистване на семена  е икономически неоправдано за ограничено количество семена, често съпроводено с недостатъчна информираност за възможностите на тези машини.

За да бъдем полезни нека се опитаме да направим анализ на машините за почистване на семена и зърно  в хронологичен ред. Кои са първите начини за почистване на зърно и семена, как са конструирани и как са се развили във времето машините за почистване на семена и зърно, кои са най-новите машини и технологии за почистване на семена и зърнена продукция.  (Следва продължение)

Димчо Иванов – управител на ЕДИМА ЕООД, гр. Добрич